Синя луна
Тази вечер луната е синя.
Казват, рядко се случва това…
А от толкова много години
аз живея с лазурна луна.
И със нея се чувствам различна…
Често вечер, на моя балкон
и разказвам как лудо обичам.
После вятърът с нежен поклон
се присламчва до нас на перваза,
закачливо ме гали с очи…
Кой на този немирник показа
как над моята вечер да бди?...
А луната, нали е лазурна,
му дарява куп сини мечти.
Бавно тръгва и с него пътува…
И след тях тъмнината мълчи…
Тази вечер луната е моя.
Знам, и утре ще бъде така.
И отново със мен ще говори
и със обич ще срича нощта…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И със нея се чувствам различна…
Често вечер, на моя балкон
и разказвам как лудо обичам.
После вятърът с нежен поклон
се присламчва до нас на перваза,
закачливо ме гали с очи…
Обичам го този закачлив вятър!Обичам твоите стихове! -
Прекрасен стих,Дани! Аплодисменти!
-
Много ви благодаря, приятели!
-
ЕХ,красив стих!
-
Стихото е чудесно,Дани!Поздравление!
Привет от мен! -
Поздравления! Прекрасен стих!
-
Чак сега разбрах защо е синя!Поздрав,Дани!
-
много красива лазурна луна.
-
Магьосница си, Дани...
Благодаря за красотата, за Поезията! -
Много, много благодаря!
-
Красиво!
-
Хареса ми! Поздрав!
-
Красива луна!
Поздравления! -
Вълшебно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много нежно...