1 sept 2012, 0:51

Синя луна 

  Poesía » De amor
1166 0 15

Тази вечер луната е синя.

Казват, рядко се случва това…

А от толкова много години

аз живея с лазурна луна.

 

И със нея се чувствам различна…

Често вечер, на моя балкон

и разказвам как лудо обичам.

После вятърът с нежен поклон

 

се присламчва до нас на перваза,

закачливо ме гали с очи…

Кой на този немирник показа

как над моята вечер да бди?...

 

А луната, нали е лазурна,

му дарява куп сини мечти.

Бавно тръгва и с него пътува…

И след тях тъмнината мълчи…

 

Тази вечер луната е моя.

Знам, и утре ще бъде така.

И отново със мен ще говори

и със обич ще срича нощта…

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??