May 21, 2009, 7:33 PM

Синя вечер 

  Poetry » Other
739 0 5

Синя вечер

 

Сега не искам да говоря много,

по устните ми жегата тупти

и гърлото ми стяга в хватка

здрава ручеят на думи и лъжи.

 

Сега не мога да залъжа никой

и себе си не мога да възпра

от нуждата да изоставя всичко

пред гаснещата тишина.

 

Не съм нещастна, само изморена

от вчера и от днес, от вечността.

Не мога да намеря в мен  копнежа

по тайнството на новата зора.

 

Затуй пък имам този залез

и хилядите нови светове,

които ще родят звездите,

преди да е умряло нощното небе.

© Яна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??