Feb 10, 2015, 4:44 PM

Синя зона от небето 

  Poetry » Love
307 0 1

Една Любов във мен догаря

и тя сърцето ми изгаря.

Луна във шепите ми плаче -

без мен остава тя сираче.

И свещ в параклиса угасва.

Душата ми за друго втасва.

И лъч един към мен се спуска,

момента даже не изпуска

да ми напомни за живота

да го живея със охота.

 

И този лъч - на Бога меча,

от мен поиска да не преча

на таз Любов да си догаря,

сърцето в нея да изгаря.

 

И нека то изпепелява,

от мъка днес да побелява.

И в рамките на два сезона

да се превърне в синя зона.

 

В синя зона от небето

и там да свърши битието.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересна е синята зона, за която не съм се до сетила.
    Накара ме да се замисля по този въпрос, но и да не го мисля той пристига...
    Творбата ти е интересна като всеки път!
    Поздравявам те, Никола и ти желая хубава вечер!
Random works
: ??:??