Синя зона от небето

10.02.2015 г., 16:44 ч.

Поезия » Любовна

308 0 1

Една Любов във мен догаря

и тя сърцето ми изгаря.

Луна във шепите ми плаче -

без мен остава тя сираче.

И свещ в параклиса угасва.

Душата ми за друго втасва.

И лъч един към мен се спуска,

момента даже не изпуска

да ми напомни за живота

да го живея със охота.

И този лъч - на Бога меча,

от мен поиска да не преча

на таз Любов да си догаря,

сърцето в нея да изгаря.

И нека то изпепелява,

от мъка днес да побелява.

И в рамките на два сезона

да се превърне в синя зона.

В синя зона от небето

и там да свърши битието.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.