Apr 29, 2009, 11:25 AM

Синьо (3) 

  Poetry » Other
933 0 8
(Навярно...)
За малко идвам (зная, обещах...)
за сетен път оставяйки следа.
Навън се съмва и не ме е страх,
навярно не изпитвам и вина.
Изгубих синьото мънисто, онова,
и празнотата на шията тежи.
Знак на съдбата явно е това...
затова навярно липсата боли.
За поредна среща при тебе бях,
заличих по пясъка следата...
Научих, любовта ми не е грях, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Random works
: ??:??