29.04.2009 г., 11:25 ч.

Синьо (3) 

  Поезия » Друга
931 0 8
(Навярно...)
За малко идвам (зная, обещах...)
за сетен път оставяйки следа.
Навън се съмва и не ме е страх,
навярно не изпитвам и вина.
Изгубих синьото мънисто, онова,
и празнотата на шията тежи.
Знак на съдбата явно е това...
затова навярно липсата боли.
За поредна среща при тебе бях,
заличих по пясъка следата...
Научих, любовта ми не е грях, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??