И пак денят във утрото самотно
ще чака да се срещне със нощта.
Мечтата ми е тъжна, безимотна,
прежулена от хорската мълва.
Бушуват мисли във безбрежни океани,
във залеза е скрита вечността,
вълните се поглеждат разлюляни
и спират в бряг от нощна тишина.
Бездънно в мен е сгушено морето,
душата ми трепти като звезда,
тревите ме ревнуват от небето,
лежа на пясъка сама. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up