И пак денят във утрото самотно
ще чака да се срещне със нощта.
Мечтата ми е тъжна, безимотна,
прежулена от хорската мълва.
Бушуват мисли във безбрежни океани,
във залеза е скрита вечността,
вълните се поглеждат разлюляни
и спират в бряг от нощна тишина.
Бездънно в мен е сгушено морето,
душата ми трепти като звезда,
тревите ме ревнуват от небето,
лежа на пясъка сама. ...