Ще попия жаждата с косите си,
ще напудря миглите с безвремие.
Искам те – не спира да боли
миналото в спомена за мене.
Идва времето предначертано
да заместя всичките посоки
тъй набързо, може би отрано
със една – отвеждаща дълбоко.
Аз обичам този див живот,
тихо моля се на ветровете –
натежала клонка – светъл плод
запомнете днес в ръцете ми. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up