29.06.2006 г., 11:31 ч.

Синьо безвремие 

  Поезия
635 0 3
Ще попия жаждата с косите си,
ще напудря миглите с безвремие.
Искам те – не спира да боли
миналото в спомена за мене.
Идва времето предначертано
да заместя всичките посоки
тъй набързо, може би отрано
със една – отвеждаща дълбоко.
Аз обичам този див живот,
тихо моля се на ветровете –
натежала клонка – светъл плод
запомнете днес в ръцете ми. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Предложения
: ??:??