Празник е навън и всичко свети. Градът потънал в сън, след множество гурбети. Едно сираче само останало самичко, повтаря тихо "мамо" с надеждата едничка; че тя ще го намери, с любов ще утеши. Часовете то отмерва, самотата го души. Не може да изплаче болката душевна. От бедното сираче съдбата е отнела майка, дом, роднина - не знае от къде е. Но и тази люта зима страх не ще посее в детското сърце, привикнало да страда, с премръзнали ръце ще моли Бога за пощада!!!