29.11.2006 г., 23:50 ч.
Сираче
Празник е навън
и всичко свети.
Градът потънал в сън,
след множество гурбети.
Едно сираче само
останало самичко,
повтаря тихо "мамо"
с надеждата едничка;
че тя ще го намери,
с любов ще утеши.
Часовете то отмерва,
самотата го души.
Не може да изплаче
болката душевна.
От бедното сираче
съдбата е отнела
майка, дом, роднина -
не знае от къде е.
Но и тази люта зима
страх не ще посее
в детското сърце,
привикнало да страда,
с премръзнали ръце
ще моли Бога за пощада!!!
© Мони Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
наистина е тъжно,но иначе ми харесва.С теб съм-Давай...
-
Мони, пише се "гурбети".
-
Благодаря на всички ви от сърце!Искам да посветя стихотворението на сирачетата по света и нека сме съпричасни,а не да ги подминаваме по улицата с укорителен поглед!
Целувки! -
Поздравления за силния стих.
-
не може да подейства по друг начин... свива сърцето.
-
И аз се просълзих...
-
Такива работи ме просълзяват
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
