Видях как снегът се разпръсна с мълчание,
трупащ над пътя - същинска експанзия,
и точно над него деца изтерзани
сякаш с бич на безбродна абазия*.
И мъглата се спусна - завеса разстиляща,
кристалчета сол във очите им - сълзи,
а слънцето сляпо във този миг скриваше
живеца-надежда, от болка изтрит.
А къде да живеят, и къде ли не търсиха?
В колиби ли? В мокри бараки ли разни?
И вече проплаквайки, едно в друго сгушени,
стояха пред пъбове пусти и празни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up