Apr 25, 2009, 6:07 PM

Сираци 

  Poetry » Other
553 0 2
Видях как снегът се разпръсна с мълчание,
трупащ над пътя - същинска експанзия,
и точно над него деца изтерзани
сякаш с бич на безбродна абазия*.
И мъглата се спусна - завеса разстиляща,
кристалчета сол във очите им - сълзи,
а слънцето сляпо във този миг скриваше
живеца-надежда, от болка изтрит.
А къде да живеят, и къде ли не търсиха?
В колиби ли? В мокри бараки ли разни?
И вече проплаквайки, едно в друго сгушени,
стояха пред пъбове пусти и празни. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Random works
: ??:??