25 апр. 2009 г., 18:07

Сираци 

  Поэзия » Другая
552 0 2
Видях как снегът се разпръсна с мълчание,
трупащ над пътя - същинска експанзия,
и точно над него деца изтерзани
сякаш с бич на безбродна абазия*.
И мъглата се спусна - завеса разстиляща,
кристалчета сол във очите им - сълзи,
а слънцето сляпо във този миг скриваше
живеца-надежда, от болка изтрит.
А къде да живеят, и къде ли не търсиха?
В колиби ли? В мокри бараки ли разни?
И вече проплаквайки, едно в друго сгушени,
стояха пред пъбове пусти и празни. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Димчев Все права защищены

Предложения
: ??:??