Nov 5, 2013, 9:35 PM

Сиромашки въжделения 

  Poetry » Other
448 0 4

Сиромашки въжделения

 

Само да се бях родила мечка,

без значение с какъв кожух на цвят,

нямаше да знам какво е зима:

 с вятър, с дъжд и студ, със сняг.


Нямаше да знам какво е печка
и да мисля колко ще ми струва
всеки месец крехката ѝ топлина.


Можеше да си сънувам, свита

на кравайче, някъде  в бърлогата

накрай света как една пчела ме пита


искам ли от медената пита
да похапна до насита
...

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви!
    пп.Вили, и сега ще ме разберат като всеки друг път: колкото-толкова. Сърдечни поздрави!
  • Всяко удоволствие се заплаща, а и никой не е недосегаем. Цената на живота!
  • Изключително симпатично животно- мечката!!! Ако някой не е разбрал
    нещо от философската ти поезия- то сега ще те разбере всеки, а който
    не хареса поетичната закачка, ще му се случи да трепери в студа.
    Поздрави.,Wali/Виолета Томова/
  • "Нямаше да знам какво е печка
    и да мисля колко ще ми струва
    всеки месец крехката и топлина."Поздрави!
Random works
: ??:??