Сиромашки въжделения
Само да се бях родила мечка,
без значение с какъв кожух на цвят,
нямаше да знам какво е зима:
с вятър, с дъжд и студ, със сняг.
Нямаше да знам какво е печка
и да мисля колко ще ми струва
всеки месец крехката ѝ топлина.
Можеше да си сънувам, свита
на кравайче, някъде в бърлогата
накрай света как една пчела ме пита
искам ли от медената пита
да похапна до насита
...
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
пп.Вили, и сега ще ме разберат като всеки друг път: колкото-толкова. Сърдечни поздрави!