Sep 4, 2022, 6:45 PM

Сиротно 

  Poetry » Civilian
221 1 2

 

Отиват си добрите хора,
но чезне с тях и доблестта.
Осиротява днес простора,
лишен от трона на честта.

 

Не се разкайва простотата,
а перчи се със пълна газ.
Препъва злобно добротата
и нагло смее се на глас.

 

Тя мисли си, че тържествува, 
а всъщност стене и кърви.
Уж на живота се любува,
а от терзание гори.

 

От злоба, завист и коварство
доверие не се гради,
това порочно черно царство
изпитва нужда да руши.

 

То мисли, че ще бъде вечно
и  гордо сплита суета,
но ще остане тъй далечно,
потънало във дън земя...

 

 

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърдечно благодаря! ❤️
  • Прекрасно изградено стихотворение за истинските човешки ценности, със спазени изисквания на класически стих, който за мен е истинската поезия! Поздравявам те
    и съм напълно съгласна с теб, Нати, че "От злоба, завист и коварство/доверие не се гради"! 🌈 Браво!
Random works
: ??:??