За кой ли път съм в тази ситуация,
една безлична вечер у дома,
а спомените ми нуждаят се от ампутация,
ти трябваше да си останал в миналото... както досега!
За кой ли път те виждам в съня си,
а след това безличен те превръщам в мечта.
И колко още тези стъпки ще отъпквам,
от тях към теб пътека не можах да извървя.
Зад моите стени се пази тази тайна,
пред света до глупост те отричам...
„един човек от мойто минало...” и толкоз,
а наум крещя, че още те обичам. ...