NiksY (Николай Николов)
11 7
May 23, 2006, 10:42 AM

Сивият град 

  Poetry
925 0 3

По улици сиви безкрайни вървя,
скитам се сам в безликия град,
от тихите спомени отново скърбя,
толкова самотен и толкова млад.

Разминавам се с хора стотици,
но се чувствам откъснат от тях,
защото празни са тези улици,
не ги ли запълва нейният смях.

Дръзката ми природа е опустяла
и само Тя е способна да я пробуди -
безкрайно дългата ни раздяла
болката позадрямала отново събуди.

Лицата еднообразни бегло поглеждам,
всички, прикриващи тревоги и смут,
опитвам се в душите им да се вглеждам,
но потръпвам от заразния студ.

Продължавам по пътя нататък,
застелен с умряло добро.
Този път, наистина, е кратък,
но наситен с толкова зло.

И по улиците сиви отново вървя,
скитам се сам в безликия град,
от тихите размисли негласно скърбя,
толкова самотен и толкова млад...

© Николай Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??