NiksY (Николай Николов)
11 7
23.05.2006 г., 10:42 ч.

Сивият град 

  Поезия
926 0 3

По улици сиви безкрайни вървя,
скитам се сам в безликия град,
от тихите спомени отново скърбя,
толкова самотен и толкова млад.

Разминавам се с хора стотици,
но се чувствам откъснат от тях,
защото празни са тези улици,
не ги ли запълва нейният смях.

Дръзката ми природа е опустяла
и само Тя е способна да я пробуди -
безкрайно дългата ни раздяла
болката позадрямала отново събуди.

Лицата еднообразни бегло поглеждам,
всички, прикриващи тревоги и смут,
опитвам се в душите им да се вглеждам,
но потръпвам от заразния студ.

Продължавам по пътя нататък,
застелен с умряло добро.
Този път, наистина, е кратък,
но наситен с толкова зло.

И по улиците сиви отново вървя,
скитам се сам в безликия град,
от тихите размисли негласно скърбя,
толкова самотен и толкова млад...

© Николай Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??