Jul 24, 2010, 2:42 PM

Сияние 

  Poetry » Phylosophy
480 0 4

СИЯНИЕ

 

 

В изоставен фургон в планината,

покрай път криволичещ и тесен,

ме завари веднъж тъмнината

на мъгливата, сънена есен.

 

През нощта от студа се събудих

и запалих ръждивата печка -

хладината среднощна прокуди

една малка кибритена клечка.

 

В миг големи оси от стените

(по научному как ли им казват?)

право в огъня взеха да влитат,

като бойни летци-камикадзе.

 

И тръпчивият дим от телцата

загорча като вкиснало вино...

С колко страшна цена светлината

заплатиха летците невинни!

 

 

 

 

 

© Асен Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??