felix (Асен Димитров)
10 8
24 июл. 2010 г., 14:42

Сияние 

  Поэзия » Философская
479 0 4

СИЯНИЕ

 

 

В изоставен фургон в планината,

покрай път криволичещ и тесен,

ме завари веднъж тъмнината

на мъгливата, сънена есен.

 

През нощта от студа се събудих

и запалих ръждивата печка -

хладината среднощна прокуди

една малка кибритена клечка.

 

В миг големи оси от стените

(по научному как ли им казват?)

право в огъня взеха да влитат,

като бойни летци-камикадзе.

 

И тръпчивият дим от телцата

загорча като вкиснало вино...

С колко страшна цена светлината

заплатиха летците невинни!

 

 

 

 

 

© Асен Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??