ПЕСЕН VІ - ИЗБРАНИТЕ
Слънцето гневно обагри в червено
равните степи надлъж и на шир.
Кръв от небето, фатално ранено,
призрачни сенки зовеше на пир.
Гръм се разнесе, земята изтръпна.
Там - над високите градски стени,
в стръмна спирала надолу се спусна
Черният дракон с човешки очи.
Двама ездачи с искрящи зеници
бяха възседнали страшния звяр.
Те се зовяха Таян и Зафира, ...