Dec 20, 2008, 9:35 PM

Скитница 

  Poetry » Love
936 1 2

Никъде, ничия

всякъде чужда,

с душа скитница

и от частица обич нужда.

 

Без посока, без път,

без свят и надежда.

Без пристан, без бряг,

това сърцето отрежда.

 

Загубила покоя и чужда на света

вървя и от страх аз не спирам

да търся онези пъстри очи,

където свойта утеха и обич намирам!

 

На Иван Р.

15.12.2008 г.

гр. Стара Загора

© Габриела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ще се съглася със Марина. Много силно начало, много ми хареса, точно такива неща харесва, енергични и болезнени. Но последната строфа стилово не ми се връзва
  • Харесва ми, добро начало, но малко краят е слаб. Все пак виждам, че си нова, затова добре дошла и успех за в бъдеще Весели празници!
Random works
: ??:??