Никъде, ничия
всякъде чужда,
с душа скитница
и от частица обич нужда.
Без посока, без път,
без свят и надежда.
Без пристан, без бряг,
това сърцето отрежда.
Загубила покоя и чужда на света
вървя и от страх аз не спирам
да търся онези пъстри очи,
където свойта утеха и обич намирам!
На Иван Р.
15.12.2008 г.
гр. Стара Загора
© Габриела Все права защищены