Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици
и все се питам пак за вярната,
а вярна - няма, в истина забулена
душата ми остава скитница невярна...
И пак се спирам, търся се из другите,
а те ще ме отричат докато съм жива...
И щастие да искам все ще е накриво то,
а дъх да заживея - все не ми достига...