8.10.2013 г., 23:34 ч.
Скитница
Изморих се, знаеш ли, и то отдавна,
все не се намирам между другите...
Все скитам, моля се и жадна
след всеки дъжд оставам и на дъното...
Изплаках се, пребродих всички улици
и все се питам пак за вярната,
а вярна - няма, в истина забулена
душата ми остава скитница невярна...
И пак се спирам, търся се из другите,
а те ще ме отричат докато съм жива...
И щастие да искам все ще е накриво то,
а дъх да заживея - все не ми достига...
© Десислава Танева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса!!!
Поздрави!!! -
Героинята ти предизвиква съчувствие, Деси. Неприложима, отричана, безизходна. Липсва й Всичко, защото има в Излишък нещо, което не се котира добре в окаяния свят край нея - Тя представлява истинското си Аз и отчаяно търси себеподобни. Трудна задача сред хора, прегърнали клиширани модели на поведение и себеусещане.
Много точно представяне на противоречието между истината и фалша. -
Много хубаво
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
все не се намирам между другите...
И аз понякога се измарям! Поздрав!