Apr 16, 2007, 10:03 AM

Скитница 

  Poetry
901 0 5
Без посока се движа напред,
пронизвана дори от полъха лек.

Хладното утро целува с лъчите си
и айсберг сълзи, по вените се топи.

Съпровождана от моя собствен силует,
устремена съм към друг като мене човек.

Участта на скитащите е, уви,
величието на утринта да посрещат сами.

© Емили All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??