Скитница

16.04.2007 г., 10:03 ч.

Поезия

1057 0 5

Без посока се движа напред,
пронизвана дори от полъха лек.
Хладното утро целува с лъчите си
и айсберг сълзи, по вените се топи.
Съпровождана от моя собствен силует,
устремена съм към друг като мене човек.
Участта на скитащите е, уви,
величието на утринта да посрещат сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Скитница

Искате да прочетете повече?

Предложения