Jan 7, 2011, 12:05 AM
Скитниците нямат дом
1239
0
37
Не чувам вече траурни камбани.
За Бога, бил си скитник по душа.
Душата си със моята нахрани,
за други... не остави и троха.
Ах, чувам крясъка на ято птици.
В очите се разбиват стъкълца.
И сляпа съм, останах без зеници,
опадаха небесните перца.
Забързан към проклетото си време,
отиваш си с ненужните мечти.
А аз по-малка падам на колене,
изправям се, но все почти, почти..
Разбирам скитниците нямат дом!
А колко лесно е да бъдеш ничий
и колко страшно е да си в затвор,
и колко трудно е... да не обичаш.
© Николина Милева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много силен, въздействащ стих, Ники!
Поздравления! -
Добре си го казала!
Светъл ден, Ники!
-
хубав ден
-
С пожелание към лирическата за достойно изправяне!
-
Много мъдро и по човешки усетено!
-
До болка искрено и истинско, поздравления...
-
Много красиво и вярно!
-
лека
-
Хубав стих!
-
благодаря и на вас
-
Прекрасно...и много силно.Трудно се пише друг коментар след такъв стих.Поздрав!
-
Интересно като замисъл, силно като образ и чувство, но не си заслужава страданието, защото истинската любов не търси награда и отплата, въпреки болката. Поздрав!
-
Много въздействащ стих! Поздрави и обичай!
-
благодаря,че бяхте тук и споделихте
-
Поздрав!
-
Хареса ми!Душата си със моята нахрани,
за другите... не остави и троха.
-
Хубав ден и на вас!!!
-
"Отиваш си...
Тичаш към своето време,
а аз остарявам по малко.
Огъвам се, падам на колене,
изправям се, но все по-жалка."
Прекрасно е!
-
"по-страшното обаче... е да не обичаш."!!!
Аз не бих искала никога повече да бъда ничия!
напомни ми нещо /http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=129183 -
Хубав стих, Ники! Браво!
-
знаех си аз, че си е яко да си скитникпоздрав,Илко
-
ей,Весе()()()
-
хубав ден и на вас
-
Те, скитниците, също обичат.
Просто скитат от любов на любов...
Кофти тръпката остава за разлюбените -
Магьосница си ти!!!Обичай Ники!!!Усмивки и топлинка!!!
-
Супер Ники!
-
благодаря ви,радвам се,че наминахте
-
О, Ники, БРАВО! Силно въздействащ стих!
-
Харесах много!!!
-
така е,лек ден и на вас
-
Да Ники,това е най-страшното-да не обичаш!Живота е пуст и празен,изживян в ледена самота без любовта!
-
Хората не обичат обсебването. Дали не е това?
-
добро утро и лек ден
-
Силно...
Поздрав за въздействащата творба, Ники! -
Колкото пъти падаш,толкова пъти трябва и да ставаш, плюс още един път. Ако не станеш, значи си умрял. Мисля, че Чърчил го е казал.
Силен стих.
Поздрави!!! -
лека,Руме
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Един ден ще порасна
и в небето на живота ще полетя
но едно дете какво знае
не може винаги
да са ведри годините
после една септемврийска нощ се събудих
вятърът по кожата
върху моето тяло
яснотата на звездите
кой знае къде беше моята къща
и онова дете, което си играеше на двора
Аз, който съм скитник и нищо друго
нямам пари в джоба
но там горе ми остана Бог
да, пътят е отново там
градът изглежда като пустиня
но едно дете какво знае
после една септемврийска нощ си тръгнах
огънят в камината
не е по-топъл от сутрешното слънце
кой знае къде беше моята къща
Аз, който съм скитник и нищо друго..."
<a href="http://www.youtube.com/watch?v=g2WfZ-OgRNQ">IO VAGABONDO</a>