velikataniki (Николина Милева)
209 6868
7.01.2011 г., 0:05 ч.

Скитниците нямат дом 

  Поезия
1238 0 37





Не чувам вече траурни камбани.

За Бога, бил си скитник по душа.

Душата си със моята нахрани,

за други... не остави и троха.

 

 

Ах, чувам крясъка на ято птици.

В очите се разбиват стъкълца.

И сляпа съм, останах без зеници,

опадаха небесните перца.

 

 

Забързан към проклетото си време,

отиваш си с ненужните мечти.

А аз по-малка падам на колене,

изправям се, но все почти, почти..

 

Разбирам скитниците нямат дом!

А колко лесно е да бъдеш ничий

и колко страшно е да си в затвор,

и колко трудно е... да не обичаш.


© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??