Нейде из града голям и шумен
Сред коли, смок и кал
Скита се човек привит и тъжен
Всеки го отбягва без капка жал.
Ветрове студени брулят през палтото му прокъсано
Лете, есен, зима все навън той броди
В жарко слънце или под небе навъсено
Продължава той в своя транс да ходи.
Минувачи заобикалят го с отвращение
Чорляв, мръсен, непригледен
Къде изчезна наш‘то състрадание?
Всеки извръща поглед от лика му бледен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up