Нейде из града голям и шумен
Сред коли, смок и кал
Скита се човек привит и тъжен
Всеки го отбягва без капка жал.
Ветрове студени брулят през палтото му прокъсано
Лете, есен, зима все навън той броди
В жарко слънце или под небе навъсено
Продължава той в своя транс да ходи.
Минувачи заобикалят го с отвращение
Чорляв, мръсен, непригледен
Къде изчезна наш‘то състрадание?
Всеки извръща поглед от лика му бледен. ...