В очите му спеше най-тъмното синьо
и куп ситни рачета крачеха в тях.
Аз даже не помня кога си замина...
Но с него си тръгна и детският смях.
От мрак разболяха се всички усмивки,
опитах за обич да прося навън,
но чуждите къщи са родолюбиви
и тате, намирах те само насън.
А толкова много ли исках, кажи ми?
В дъгата на скитник ледът е нюанс.
Мечтаех под стъпките почва да имам...
И твойта ръка, за да пазя баланс.