ЛуЛу
49 222
1.04.2022 г., 16:41 ч.  

Скитник 

  Поезия
697 3 4

В очите му спеше най-тъмното синьо

и куп ситни рачета крачеха в тях.

Аз даже не помня кога си замина...

Но с него си тръгна и детският смях.

 

От мрак разболяха се всички усмивки,

опитах за обич да прося навън,

но чуждите къщи са родолюбиви

и тате, намирах те само насън.

 

А толкова много ли исках, кажи ми?

В дъгата на скитник ледът е нюанс.

Мечтаех под стъпките почва да имам...

И твойта ръка, за да пазя баланс.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??