Jul 23, 2022, 4:08 PM
Склероза
Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна,
една приятелка - Склероза.
За лятото, морето и прегръдка.
Кръв, по следите на откъснатата роза.
Думи сгушени във стих.
Образи, тела, души.
Върху черно-бял негатив виждам
запечатани, любимите очи.
Но само толкова.
Пясъкът в часовника изтича.
Оставам насаме със болката.
И образа във огледалото,
който вече дори на мене не прилича.
© Мъро Биков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Изписани с опакото на ръката.
Напускат ме неказаните истини.
Понесли се надолу по реката. и т.н.
Не те преправям, защото е лошо, а защото е хубаво. Също така се чудя, защо като е свободен стих кълчиш словореда?