codilan (Мъро Биков)
8 3
23.07.2022 г., 16:08 ч.

Склероза 

  Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих
467 0 1

Потъвам в премълчани чернови.

Изписани с опакото на ръката.

Неизказаните истини напускат ме.

Пуснали се, по течението на реката.

 

Спомените в прах превърна,

една приятелка - Склероза.

За лятото, морето и прегръдка.

Кръв, по следите на откъснатата роза.

 

Думи сгушени във стих.

Образи, тела, души.

Върху черно-бял негатив виждам

запечатани, любимите очи.

 

Но само толкова.

Пясъкът в часовника изтича.

Оставам насаме със болката.

И образа във огледалото, 

който вече дори на мене не прилича.

© Мъро Биков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потъвам в премълчани чернови.
    Изписани с опакото на ръката.
    Напускат ме неказаните истини.
    Понесли се надолу по реката. и т.н.

    Не те преправям, защото е лошо, а защото е хубаво. Също така се чудя, защо като е свободен стих кълчиш словореда?
Предложения
: ??:??