Колко умен телефон! Пълен с глупави постъпки...
Хората сме само фон в дигиталните си тръпки.
Властва двойният стандарт - хем навън, пък пред екрана.
Всичко идва а ла карт, но цената е голяма.
С толкоз Интернет на екс лампичките светват в жълто!
Зъл Тиранозавър Рекс сякаш времето ни гълта.
Погледите ни са кът, отразяват се в дисплея.
Устните ни не мълвят, кръгли личица се смеят.
Пръстите дори докрай думичките не изписват.
В автокоригиран рай мислите ни стройно плисват.
Стадо зомбита в тролей, в телефона нос забили...
- "Да ти звънна?" - "Не, недей. Ще ти пиша после, мили!" ...