Скоба с точка-запетая
Колко умен телефон! Пълен с глупави постъпки...
Хората сме само фон в дигиталните си тръпки.
Властва двойният стандарт - хем навън, пък пред екрана.
Всичко идва а ла карт, но цената е голяма.
С толкоз Интернет на екс лампичките светват в жълто!
Зъл Тиранозавър Рекс сякаш времето ни гълта.
Погледите ни са кът, отразяват се в дисплея.
Устните ни не мълвят, кръгли личица се смеят.
Пръстите дори докрай думичките не изписват.
В автокоригиран рай мислите ни стройно плисват.
Стадо зомбита в тролей, в телефона нос забили...
- "Да ти звънна?" - "Не, недей. Ще ти пиша после, мили!"
Гласовете са табу, а муцуните - икони.
Снимки като в Малибу, даже да сме на балкона.
Без да ставаме, горим само умствено калории.
Все по-страшно си мълчим. Все по-трудно си говорим.
Автоматизиран ден, предвидим и адски скучен...
"Чувствам се благословен", "П. добави снимка с куче"...
Скролват показалци в такт, палците задружно лайкват.
"Онзи ви добави в чат", "Тази кани в група с майки"...
Уж си имаме лица, уж обичаме и книжки.
А се крием зад сърца, нарисувани от мишка.
И ми липсва просто днес нежността на твойте длани.
Да ме гушнеш сънен в шест, там, на прага на деня ни.
Да си спомня изведнъж, че очите ти са сини.
Истински, реален мъж, вместо "в брак от пет години"...
Но и в този хубав ден диагнозата е тая:
- "Ще си мислиш ли за мен?" - "Скоба с точка-запетая"
(;
© Пепа Петрунова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Адски тъжно е. А като си помисля как ежедневно и аз съм част от стадото, ми става доста тъпо. Не че трябва да живеем съвсем без дигиталните технологии, ама да идват изцяло за сметка на личното общуване не е хич добре.
-
"Все по-умно си мълчим. Все по-трудно си говорим."
😅 🤐 🐒 -
"Все по-страшно си мълчим. Все по-трудно си говорим." - застреля ме! Лошото е, че е вярно.
-
Дааа, много готино.
-
Ахахахах 😄 Щом е така, тоя път ще ида дебела 🤣 Пепи, наобратно го завъртях, ама така се вписа в римата.
-
"Без да ставаме, горим само умствено калории."
😅 нали го знаеш, след свалка в нета на 1-ва среща:
- скъпа, само да знаеш, че съм една педя по-нисък!
- нищо, аз пък тогава ще дойда дебела!
🤣 -
Много добро и много вярно. Поздравявам те!
-
(;
- ;+)знам какво е, но скоба+; нищо не ми излиза? -
Така е, Пепи. Все по-често биографиите ни се развиват наужким в интернет, а за лице-лице общуване все не остава време, защото сме заети с това да си чатим с някого. Това се превръща в зависимост, която ни пречи да обръщаме внимание на истинските неща, които са в нас и около нас.
-
"Все по-страшно си мълчим. Все по-трудно си говорим. "
Така е... -
Има "надежда", Васи 😄 Колко е прав сър Тери!
Допадна ми тази трактовка, док.
Благодаря ти, Тони 🙂 Хубав ден и за теб! -
Хубав ден, Пепи, от виртуала! Много стойностен стих, който ме кара да се замисля. Твоите вътрешни рими и образност, които много ми харесват! Добре, саркастично, усмихнато, браво!
-
За запетаята ме обучиха в сайта, но точка и запетая, според уикипедия е "„раздялата“ между изброените предмети и „изречението пред тях“" явно скобата е спиращия елемент.
-
Много добро!
*Естествената тъпота винаги ще бие изкуствения интелект!*
Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Все по-трудно си говорим".!!!!
Тази диагноза сепва, но е толкова истинска, Пепи! ❤️ И натъжаваща...