Скот
Прохладно е, красиво утрото невинно,
нежен повей, песента на славей носи,
поглеждам сънено във хоризонта,
зората ражда своя ден красив.
Оттук-оттам стъпки чуват се, безлични,
забързани във времето, да не излети,
немили и недраги, бързащи осанки,
за своя дял в живота - къшей хляб.
Грижовни майки крачат със деца,
оставят те отрочета в нехайните ръце,
а малките виновни ли са за това, ...