Скреж

Apr 3, 2006, 8:00 PM

Poetry

652 0 2

Нощта е тъй красива
спи луната в самотна красота
и пие тя отрова от морна тишина,
небето е осеяно със звезди
поклащащи снагата
не на самодиви,
а на плачещи робини са телата.
Слънцето изгряло
осветява други свтове,
а този с усмивка тиха
плаче като мъничко дете.
Устните ти пак са ледни- ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Скреж

Want to read more?

Random works