Скреж

3 abr 2006, 20:00

Poesía

651 0 2

Нощта е тъй красива
спи луната в самотна красота
и пие тя отрова от морна тишина,
небето е осеяно със звезди
поклащащи снагата
не на самодиви,
а на плачещи робини са телата.
Слънцето изгряло
осветява други свтове,
а този с усмивка тиха
плаче като мъничко дете.
Устните ти пак са ледни- ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Скреж

Искате да прочетете повече?

Propuestas