Труден бе пътят, а мястото — скришно.
Дълго към него вървях без да спирам.
Стигнал накрая до голото нищо,
с длани насечени, спомени сбирам...
Ето, редя икебана от странности —
сухи магарешки тръни и драки.
Мойте отминали буйства и пакости
днеска са кротки и рошави свраки.
Прилеп и бухал в съня ми се карат,
моята орис врачуват на глас.
Къкри в котле самодивска отвара,
вещерска нощ предвещава ми бяс. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up