9 jul 2013, 13:24

Скришно място 

  Poesía
1202 0 17
Труден бе пътят, а мястото — скришно.
Дълго към него вървях без да спирам.
Стигнал накрая до голото нищо,
с длани насечени, спомени сбирам...
Ето, редя икебана от странности —
сухи магарешки тръни и драки.
Мойте отминали буйства и пакости
днеска са кротки и рошави свраки.
Прилеп и бухал в съня ми се карат,
моята орис врачуват на глас.
Къкри в котле самодивска отвара,
вещерска нощ предвещава ми бяс. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??