Мъничка сълза се стича
от очите, скръбно насълзени.
Лек кичур се откъсва
от косите посивели.
"Ръцете вече не ме слушат -
артритно изкривени..."
Стрелките на стария часовник бързат,
но времето замира.
"Отиде си... Защо ме изпревари?
Аз щях да чакам него, а какво се случи..."
Столът се поклаща леко,
очакващ нещо да получи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up