Скръб

23 mar 2012, 11:41

Poesía

486 0 1

Мъничка сълза се стича
от очите, скръбно насълзени.
Лек кичур се откъсва
от косите посивели.
"Ръцете вече не ме слушат -
артритно изкривени..."
Стрелките на стария часовник бързат,
но времето замира.
"Отиде си... Защо ме изпревари?
Аз щях да чакам него, а какво се случи..."
Столът се поклаща леко,
очакващ нещо да получи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Скръб

Искате да прочетете повече?

Propuestas