Скръбта размахва брадва безобразно смело.
Сече, руши, а може би така твори -
отвън залоства ловко всичките врати,
а вътре, сгърчило се неумело,
раненото ми аз кърви, кърви, кърви...
На Бг картата стоим във двата края,
далечен западът от изтока страни,
а леденият север е безкраен,
за юг не може да се мисли – проверих.
Боли, а казват, че скръбта пречиства –
изстъргва гордостта, отмахва и калта.
Единствено остава ми да искам ...