Jun 15, 2022, 10:12 PM

Скука 

  Poetry » Civilian
644 4 7

Момчето от последния етаж

се движи трудно - в счупена количка!

За него - даже грубият паваж

е място за една ранена птичка...

 

Крилете му сега са две очи,

обхождащи различното ни Време.

А в клетката на Съвестта - мълчи

проскубан папагал и дълго дреме!

 

Проскърцват спиците на колела.

Денят завърта монотонна перка.

Прозорецът прилича на екран,

чиито надписи не се променят...

 

Момчето има своя виртуален свят,

където всичко може да се случи.

Ще полети!И няма да го спрат.

Навън - нормалните са много скучни...

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??