15 jun 2022, 22:12

Скука 

  Poesía » Civil
642 4 7

Момчето от последния етаж

се движи трудно - в счупена количка!

За него - даже грубият паваж

е място за една ранена птичка...

 

Крилете му сега са две очи,

обхождащи различното ни Време.

А в клетката на Съвестта - мълчи

проскубан папагал и дълго дреме!

 

Проскърцват спиците на колела.

Денят завърта монотонна перка.

Прозорецът прилича на екран,

чиито надписи не се променят...

 

Момчето има своя виртуален свят,

където всичко може да се случи.

Ще полети!И няма да го спрат.

Навън - нормалните са много скучни...

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??